Аз съм дете на прехода. Или по-скоро ние се родихме горе-долу по едно и също време.
Аз и тези другите родени от 1984г до 2000г сме жертва на социални и политически експерименти. Ще ми се да вярвам, че е за добро. Ще ми са да вярвам, че някой ден , събуждайки се ,ще имам вяра и шанс да се развивам в собствената ми държава. Защото никак не ми се иска да бягам от тук. Това е моята родина, не съм си избирала къде да се родя. Не можех и да си избера и времето, в което това да стане, но наистина не искам вече да се експериментира на мой гръб и на гърба на другите от това поколение.
- Не искам да слушам на всеки ъгъл пошла чалга от типа "Елена Амор".
-Не искам да се возя в стари и счупени влакове.
-Не искам да виждам по телевизията нашмъркани деца
-Не искам да виждам как лудите и просяците се множат
-Не искам да да плащам здравни осигуровки , а да плащам по 30лв преглед в спешното отделение, а пък да искат и да си запиша час.
Когато чуете, че дете е убило дете. Когато видите дъщерите си качени върху масите и ви поискат за подарък на бала силикон. Когато синове ви пият анаболи повече, от колкото пият вода и се затварят в тоалетната да шмъркат наркотици. Когато стават хомосексуалисти от любопитство , тогава си припомнете, че такива ни направихте вие.
Когато скачахте за промяната, сигурна съм, че не си представяхте нещата точно така.
Не знаехте, че чалгата ще стане цяла култура. Не си представяхте, че на мода ще бъде да си простак.
Защото, ако някой седи удобно в министерското си кресло и се вози на служебен автомобил, нормалния човек се вози във влак.
Във влака например от гр.Петрич до гр.София. Знаете ли как със затворени очи да познаете възрастта на хората вътре? Тези над 25г са тихи, от 25 на долу се чува този прочут Петрички диалект и колкото е по- силен, толкова по- млад е човека, който говори. На какво попаднах аз. Млада девойка около 20 годишна, през цялото време обясняваше на техния си език,с качени крака върху отсрещната седалка , как
-"Ке се обада на баща ми да ми прати още пари. Мисла утрето да си купа едни дънки и обуща, ма нема ми стигнат парите. Па съм си аресала и една яке, ма якета имам много, но от па да си не купа".
Нямам нищо против диалектите , макар да съм по- фен на правилния книжовен български език, поне на обществени места. Където все пак от възпитание трябва да се говори тихо, за да не пречиш на останалите хора във вагона. Та да се върна да девойката, която около един час обясняваше как трябва да си удължи косата, колко и струва маникюра и как никога повече няма да се вози на влак, защото те са бавни и мръсни.
В този момент спрях да се опитвам да я игнорирам от съзнанието си. Между другото влака беше от новите, тези наподобяващи влака стрела, само дето скоростта им никак не на стрела, но те са чисти и топли.
Жената седяща срещу мен, на възраст около 60г не издържа. Пък и аз се возех само от час, а останалите бяха там преди мен и я помоли, като иска влака да е чист да си свали краката от съседната седалка. И тогава настана голям проблем. Жената бе виновна, че помоли въпросната госпожица да спазва елементарно човешко възпитание.
И мен главата ме стегна изведнъж. А пък имам синузит, а и той като ми заговори ставам нервна. В момента, в който моята чашка на търпението преля се обърнах и и казах
- Миличка, като не ти харесва влака не си взимай ново яке, ботуши и коса. Купи си кола. Пускай си там клиповете и песни на Азис и ако искаш лягай в нея.
Съответно на мен ми премълча. После реши да обяснява как е студентка 1ва година в НБУ. И как в София е скучно понеже можеш само на Дискотека да отидеш.
Сега аз ще си задам няколко въпроса.
-Как се изпитват студентите? На диалект или на книжовен език? Защото ако да речем лектора е от Враца и реши да си говори по "нашенски", а девойката по "неин си" , как се разбират? И изобщо, тя как е преминала изпитите си?
-После, ако на някой не му е известно Ст.град не е София. И ако искаш да отидеш някъде има къде. Има паркове , за невежите -Борисовата градина, Южния Парк, Западен парк. Има театър. Кино има във всеки МОЛ и в почти всеки квартал.Като цяло всеки квартал е обособен като малък град, от който можеш да не излизаш, понеже си има всичко. Има и музеи, галерии. Има и клубове, библиотеки, обикновени кафенета. Искаш ли да отидеш някъде, винаги има къде, по всяко едно време на денонощието.
- Не на последно място в първите си 7 години, та и през останалото време ни учат на елементарни човешки обноски. Като например,как се яде с прибори, как се дъвче със затворена уста , а не мляскайки или сърбайки звучно, че когато си нарушил правилата за държание на обществено място и не еднократно ти е направена забележка, възпитания човек ще наведе глава, ще приеме градивната критика, а няма да крещи още по силно и да си изтърка подметките от злоба в седалката. С непознати не се говори на Ти, има една учтива форма на обръщение Вие и в писмен вариант е с главна буква,особено когато не си дори на половината им години и изобщо не можеш да се мериш с образованието им. Защото въпросната жена малко по- късно заговаряйки се с мен сподели, че има две висши образования. Приета е чрез Държавна поръчка, а тате не и купува образованието. Тази жена е завършила с пълен отличен, което пък значи, че не се чудила като студентка, в коя кръчма да се завре.
И сега жестоката истина , къде ни изпуснахте
-Свобода на словото не значи порнографски книги за успешен PR
- Онова време, в което Ку-Ку и Хъшове бяха единствените забавни предавания липсва. Понеже тогава вицовете не бяха брутални и пошли, а скечовете поучителни и със скрито съдържание
-На пазара имаше малко книги, но бяха качествена литература. И не , че сега няма пак такава, но все по- рядко се чете. Между другото българските писатели се подвизават в инетрнет и не издават книги, защото няма смисъл. Те не печелят от това. Правят го защото им харесва,от любов и желание да оставяг нещо след себе си, но може и никога никой да не разбере за тях.
-Когато аз бях дете играех пред блока на катерушките и пясъчника. Хранеха ме с домашна храна. Не пред компютъра с бургер в ръка.
-До ден днешен изпитвам респект и уважение към учителите , които съм имала. Никога не им говорех на Ти и не съм им посягала.
-Не се биех със съучениците ми от ревност, злоба или чиста проба завист./ Да бих се веднъж и то е, защото ми казаха , че не знам кой е баща ми. Вметка аз съм дете на разведени родители, което по онова време рядко се срещаше, не е модерно като сега. И за мен това беше справедлива кауза./
-Не съм крала.
И за да не ме обвинят любителите на поп- фолк жанра, ще кажа, че понякога и аз ги слушам. А чалгата е култура.
Тя е това, срещу което уж всеки негодува.
Тя е в очите на 20 годишната девойка, чието тяло още не се е развило, но по нея вече всичко е изкуствено. Коса, гърди, устни, нокти. Тя се буди сутрин до някой чичко и той вероятно се плаши виждайки я без грим.
Чалгата е в приятеля на бившия ми шеф, който ходи из заведенията и предлага на бедните и не толкова бедни момичета по 50 лв, ако си легнат с него.
Чалгата е в мъжа, който го е яд, че не достатъчно богат , а приятелките му изкарват повече пари от него. Той ги нарича "курви", "меркантилни", "пропаднали". И същия този, отива отново в следващия чалга клуб и се лепва за още някоя "кифла", която е копие на любимата му певица и после се пита защо. Защото мили ми господине, няма как да си легнеш с някоя "Златка" и "Николета", а да очакваш до теб да се буди жена с душевност на Майка Тереза. Не става.
Чалгата е в гладните студентки, които продават телата си в замяна на няколко питиета.
Чалгата е в телевизорите ни всеки ден.
И ние си я харесваме. А я харесваме защото е достъпна. Защото ставаме все по-бедни както финансово, така и морално. А когато българна е беден и тъжен лови бутилката с ракия и започва да мрънка. Става велик философ и интерлектуалец. Бунтува се, но в кръчмата.
Защото, когато обиха момчето в Катуница , имаше 20 вида различни протести с малко хора. Другите гледаха от страни. А гледаха, защото не се отнася до тях. Защото не е тяхното дете. Обърнаха протеста в етнически, а той беше чисто човешки. Защото тук закони няма. И да има те не се спазват, а ако се спазват, то не е от всеки.
Българина се чувства дискриминиран в собствената си страна. Той няма работа, болен е, депресиран и се самолекува. Но не бъгарина, ако не си плати тока му го спират.В негова защита не скачат един милион организации, на никой не му пука за неговите права.
Отивайки в общината да смениш адресната си регистрация,разни служители ти нервничат непрестанно, че даже и ти се карат, ако ги попиташ дали неща не си сбъркал. Те са ти сърдити, че работят и им отнемаш от времето, в което засаждат ферми във фейсбук.
Ако при смяна на лична карта, някъде са любезни с теб, то това е в полицията. Там поне винаги има един, който те пита дали може да ти е полезен с нещо.
Българина не може да гледа децата си, защото трябва да работи на няколко места, а детето му се учи от интернет, телевизия и улицата.
Учителки обират банки. Жени печатат на принтер пари. Деца убиват деца. Пиромани палят коли на ред. Писатели, художници, музиканти, артисти са потънали в забвение и работят, за да могат да развиват талантите си, без да ги комерсиализират.
Българина се сърди, че продавачите в магазина не му се усмихват. Но някой пита ли продавачите защо не се усмихват. Понеже вече нямаме и култура на пазаруване. Жената зад щанда е "мацко", "Писенце","котенце", "миличка", а вероятно на нея не и е никак приятно да я наричат така. Когато продавачката в магазина не ви се усмихва, значи преди вас са минали поне 10 човека по стар нашенски обичай нещо не им е било на ред и са решили да си го изкарат на някой непознат. А лесна мишена са точно те. Понеже не могат да отвърнат. Понеже сте клиент. Понеже, ако паднат на същото ниво рискуват да бъдат уволнени или глобени, а пък те все пак не вземат хилади левове заплата, а работата им трябва. Но със сигурност не им до усмивки. Между другото не е никак зле да се измисли и един закон за защита на търговеца и служителите му, точно от такива клиенти.
Но надежда има. Точно в тези хора, които въпреки всичко се борят. Негодуват и се опитват да запазят човешкото в себе си и тези около тях.Тези, които дори на сила ви се усмихват и казват "Добър ден". Те търсят сродни на тях.Вярват, че и това ще мине и някой ден нещо ще се промени. Обединяват мисли и идеи. Искат да бъдат себе си, а не нечии клонинги. И го правят с любов. Те не бягат и не се крият зад псевдоними. Не се бият в гърдите и не ги дават по телевизора, но тях ги има. И не са никак малко. Запазете ги.
На всички ни е ясно, че промяната няма да стане за един ден. Няма утре да се събудим богати. Няма реформите да бъдат лош спомен от експериментите , които правите с нас. Но е уморително, безкрайно изморително да си опитна мишка в лаборатория,където опитите са грешки. А мишките са измършавели от глад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар