Опитните мишки на прехода- едно доста лично писмо

Аз съм дете на прехода. Или по-скоро ние се родихме горе-долу по едно и също време.
Аз и тези другите родени от 1984г до 2000г сме жертва на социални и политически експерименти. Ще ми се да вярвам, че е за добро. Ще ми са да вярвам, че някой ден , събуждайки се ,ще имам вяра и шанс да се развивам в собствената ми държава. Защото никак не ми се иска да бягам от тук. Това е моята родина, не съм си избирала къде да се родя. Не можех и да си избера и времето, в което това да стане, но наистина не искам вече да се експериментира на мой гръб и на гърба на другите от това поколение.
- Не искам да слушам на всеки ъгъл пошла чалга от типа "Елена Амор".
-Не искам да се возя в стари и счупени влакове.
-Не искам да виждам по телевизията нашмъркани деца
-Не искам да виждам как лудите и просяците се множат
-Не искам да да плащам здравни осигуровки , а да плащам по 30лв преглед в спешното отделение, а пък да искат и да си запиша час.
Когато чуете, че дете е убило дете. Когато видите дъщерите си качени върху масите и ви поискат за подарък на бала силикон. Когато синове ви пият анаболи повече, от колкото пият вода и се затварят в тоалетната да шмъркат наркотици. Когато стават хомосексуалисти от любопитство , тогава си припомнете, че такива ни направихте вие.
Когато скачахте за промяната, сигурна съм, че не си представяхте нещата точно така.
Не знаехте, че чалгата ще стане цяла култура. Не си представяхте, че на мода ще бъде да си простак.
Защото, ако някой седи удобно в министерското си кресло и се вози на служебен автомобил, нормалния човек се вози във влак.
Във влака например от гр.Петрич до гр.София. Знаете ли как със затворени очи да познаете възрастта на хората вътре? Тези над 25г са тихи, от 25 на долу се чува този прочут Петрички диалект и колкото е по- силен, толкова по- млад е човека, който говори. На какво попаднах аз. Млада девойка около 20 годишна, през цялото време обясняваше на техния си език,с качени крака върху отсрещната седалка , как
-"Ке се обада на баща ми да ми прати още пари. Мисла утрето да си купа едни дънки и обуща, ма нема ми стигнат парите. Па съм си аресала и една яке, ма якета имам много, но от па да си не купа".
Нямам нищо против диалектите , макар да съм по- фен на правилния книжовен български език, поне на обществени места. Където все пак от възпитание трябва да се говори тихо, за да не пречиш на останалите хора във вагона. Та да се върна да девойката, която около един час обясняваше как трябва да си удължи косата, колко и струва маникюра и как никога повече няма да се вози на влак, защото те са бавни и мръсни.
В този момент спрях да се опитвам да я игнорирам от съзнанието си. Между другото влака беше от новите, тези наподобяващи влака стрела, само дето скоростта им никак не на стрела, но те са чисти и топли.
Жената седяща срещу мен, на възраст около 60г не издържа. Пък и аз се возех само от час, а останалите бяха там преди мен и я помоли, като иска влака да е чист да си свали краката от съседната седалка. И тогава настана голям проблем. Жената бе виновна, че помоли въпросната госпожица да спазва елементарно човешко възпитание.
И мен главата ме стегна изведнъж. А пък имам синузит, а и той като ми заговори ставам нервна. В момента, в който моята чашка на търпението преля се обърнах и и казах
- Миличка, като не ти харесва влака не си взимай ново яке, ботуши и коса. Купи си кола. Пускай си там клиповете и песни на Азис и ако искаш лягай в нея.
Съответно на мен ми премълча. После реши да обяснява как е студентка 1ва година в НБУ. И как в София е скучно понеже можеш само на Дискотека да отидеш.
Сега аз ще си задам няколко въпроса.
-Как се изпитват студентите? На диалект или на книжовен език? Защото ако да речем лектора е от Враца и реши да си говори по "нашенски", а девойката по "неин си" , как се разбират? И изобщо, тя как е преминала изпитите си?
-После, ако на някой не му е известно Ст.град не е София. И ако искаш да отидеш някъде има къде. Има паркове , за невежите -Борисовата градина, Южния Парк, Западен парк. Има театър. Кино има във всеки МОЛ и в почти всеки квартал.Като цяло всеки квартал е обособен като малък град, от който можеш да не излизаш, понеже си има всичко. Има и музеи, галерии. Има и клубове, библиотеки, обикновени кафенета. Искаш ли да отидеш някъде, винаги има къде, по всяко едно време на денонощието.
- Не на последно място в първите си 7 години, та и през останалото време ни учат на елементарни човешки обноски. Като например,как се яде с прибори, как се дъвче със затворена уста , а не мляскайки или сърбайки звучно, че когато си нарушил правилата за държание на обществено място и не еднократно ти е направена забележка, възпитания човек ще наведе глава, ще приеме градивната критика, а няма да крещи още по силно и да си изтърка подметките от злоба в седалката. С непознати не се говори на Ти, има една учтива форма на обръщение Вие и в писмен вариант е с главна буква,особено когато не си дори на половината им години и изобщо не можеш да се мериш с образованието им. Защото въпросната жена малко по- късно заговаряйки се с мен сподели, че има две висши образования. Приета е чрез Държавна поръчка, а тате не и купува образованието. Тази жена е завършила с пълен отличен, което пък значи, че не се чудила като студентка, в коя кръчма да се завре.
И сега жестоката истина , къде ни изпуснахте
-Свобода на словото не значи порнографски книги за успешен PR
- Онова време, в което Ку-Ку и Хъшове бяха единствените забавни предавания липсва. Понеже тогава вицовете не бяха брутални и пошли, а скечовете поучителни и със скрито съдържание
-На пазара имаше малко книги, но бяха качествена литература. И не , че сега няма пак такава, но все по- рядко се чете. Между другото българските писатели се подвизават в инетрнет и не издават книги, защото няма смисъл. Те не печелят от това. Правят го защото им харесва,от любов и желание да оставяг нещо след себе си, но може и никога никой да не разбере за тях.
-Когато аз бях дете играех пред блока на катерушките и пясъчника. Хранеха ме с домашна храна. Не пред компютъра с бургер в ръка.
-До ден днешен изпитвам респект и уважение към учителите , които съм имала. Никога не им говорех на Ти и не съм им посягала.
-Не се биех със съучениците ми от ревност, злоба или чиста проба завист./ Да бих се веднъж и то е, защото ми казаха , че не знам кой е баща ми. Вметка аз съм дете на разведени родители, което по онова време рядко се срещаше, не е модерно като сега. И за мен това беше справедлива кауза./
-Не съм крала.
И за да не ме обвинят любителите на поп- фолк жанра, ще кажа, че понякога и аз ги слушам. А чалгата е култура.
Тя е това, срещу което уж всеки негодува.
Тя е в очите на 20 годишната девойка, чието тяло още не се е развило, но по нея вече всичко е изкуствено. Коса, гърди, устни, нокти. Тя се буди сутрин до някой чичко и той вероятно се плаши виждайки я без грим.
Чалгата е в приятеля на бившия ми шеф, който ходи из заведенията и предлага на бедните и не толкова бедни момичета по 50 лв, ако си легнат с него.
Чалгата е в мъжа, който го е яд, че не достатъчно богат , а приятелките му изкарват повече пари от него. Той ги нарича "курви", "меркантилни", "пропаднали". И същия този, отива отново в следващия чалга клуб и се лепва за още някоя "кифла", която е копие на любимата му певица и после се пита защо. Защото мили ми господине, няма как да си легнеш с някоя "Златка" и "Николета", а да очакваш до теб да се буди жена с душевност на Майка Тереза. Не става.
Чалгата е в гладните студентки, които продават телата си в замяна на няколко питиета.
Чалгата е в телевизорите ни всеки ден.
И ние си я харесваме. А я харесваме защото е достъпна. Защото ставаме все по-бедни както финансово, така и морално. А когато българна е беден и тъжен лови бутилката с ракия и започва да мрънка. Става велик философ и интерлектуалец. Бунтува се, но в кръчмата.
Защото, когато обиха момчето в Катуница , имаше 20 вида различни протести с малко хора. Другите гледаха от страни. А гледаха, защото не се отнася до тях. Защото не е тяхното дете. Обърнаха протеста в етнически, а той беше чисто човешки. Защото тук закони няма. И да има те не се спазват, а ако се спазват, то не е от всеки.
Българина се чувства дискриминиран в собствената си страна. Той няма работа, болен е, депресиран и се самолекува. Но не бъгарина, ако не си плати тока му го спират.В негова защита не скачат един милион организации, на никой не му пука за неговите права.
Отивайки в общината да смениш адресната си регистрация,разни служители ти нервничат непрестанно, че даже и ти се карат, ако ги попиташ дали неща не си сбъркал. Те са ти сърдити, че работят и им отнемаш от времето, в което засаждат ферми във фейсбук.
Ако при смяна на лична карта, някъде са любезни с теб, то това е в полицията. Там поне винаги има един, който те пита дали може да ти е полезен с нещо.
Българина не може да гледа децата си, защото трябва да работи на няколко места, а детето му се учи от интернет, телевизия и улицата.
Учителки обират банки. Жени печатат на принтер пари. Деца убиват деца. Пиромани палят коли на ред. Писатели, художници, музиканти, артисти са потънали в забвение и работят, за да могат да развиват талантите си, без да ги комерсиализират.
Българина се сърди, че продавачите в магазина не му се усмихват. Но някой пита ли продавачите защо не се усмихват. Понеже вече нямаме и култура на пазаруване. Жената зад щанда е "мацко", "Писенце","котенце", "миличка", а вероятно на нея не и е никак приятно да я наричат така. Когато продавачката в магазина не ви се усмихва, значи преди вас са минали поне 10 човека по стар нашенски обичай нещо не им е било на ред и са решили да си го изкарат на някой непознат. А лесна мишена са точно те. Понеже не могат да отвърнат. Понеже сте клиент. Понеже, ако паднат на същото ниво рискуват да бъдат уволнени или глобени, а пък те все пак не вземат хилади левове заплата, а работата им трябва. Но със сигурност не им до усмивки. Между другото не е никак зле да се измисли и един закон за защита на търговеца и служителите му, точно от такива клиенти.
Но надежда има. Точно в тези хора, които въпреки всичко се борят. Негодуват и се опитват да запазят човешкото в себе си и тези около тях.Тези, които дори на сила ви се усмихват и казват "Добър ден". Те търсят сродни на тях.Вярват, че и това ще мине и някой ден нещо ще се промени. Обединяват мисли и идеи. Искат да бъдат себе си, а не нечии клонинги. И го правят с любов. Те не бягат и не се крият зад псевдоними. Не се бият в гърдите и не ги дават по телевизора, но тях ги има. И не са никак малко. Запазете ги.
На всички ни е ясно, че промяната няма да стане за един ден. Няма утре да се събудим богати. Няма реформите да бъдат лош спомен от експериментите , които правите с нас. Но е уморително, безкрайно изморително да си опитна мишка в лаборатория,където опитите са грешки. А мишките са измършавели от глад.

Пари от принтера

Вечерна емисия новини. Жена си печати пари в къщи.
Жената, около 45-50 годишна. Видимо бедна/каквито са повечето хора/
Мъж- жизофреник.
Дете ученик в училище.
И тази жена. Видимо не е наясно, че принтирайки си пари ще я хванат на 100%.
1во- защото хартията е по- дебела
2ро- минавайки през неоновата лампа, светва като бял сутиен под черна блуза в дискотека.
От тук на там не е нужно дори да търсиш водни знаци, линии на БНБ , релеф и онези тънички, цветни пръски.
Жената ще е съдена. Вероятно и ще я осъдят. Редно ли е? Може би да, а може би не.
Причината - гладна е. Детето и иска 2лв, вероятно за училище. Тази жена сигурно работи, но е от провинцията. Заплатата и, ако взима редовно такава е не -повече от 300лв. Както уточних малко по-рано, за сам човек ,за да му стигат парите трябват около 1000лв. Да, ама тя не е сама. Издържа още двама. Значи на нея и трябват още 700лв, как ще ги намери и дали ги намира, тези за които е пуснала бюлетина не ги интересува.
Б.Б продължава да строи магистрали. Тази жена обаче асфалт не яде. Вероятно и се движи пеш, понеже вероятно и излиза твърде скъпо, дори невъзможно да си купи кола.
Тя не е мързелива. Между другото българина като цяло не е мързелив. Ако не иска да работи, то е защото трудът му е най- ниско платен. Защото вероятно неговия работодател не му плаща осигуровки или те са на минималната заплата. Отруската му рядко е платена, а болничен .... глупости българина ходи болен на работа. Той е съгласен, защото пари му трябват днес. Не когато се пенсионира, ако изобщо доживее новата пенсионна възраст.
Българинът и на лекар не ходи, освен вече ако няма на къде. И да отиде пак му излиза доста солено, но това е друга тема отново, за която ще си поговоря, но малко по-късно.
Следствието- Жената отива да купи брашно и хлаб. Хващат я. Ако е късметлийка тази история да има обществен отзвук, ще и се размина с условна присъда. А дали е виновна тя, че е стигнала до тук ще го оставя на съвестта на Парламента. Не управляващи и опозиция. Защото тя не печати за да забогатее, а за да не умре от глад.

Светът ще пропадне без рицари

Изведнъж в главата ми излиза образа на моя любим литературен герой Дон Кихот. За неговата вяра, че свободата е на върха на копието, не в салама както се казваше в една не толкова интересна реклама.
Имаме ли нужда наистина от рицари? Кои са истинските рицари в 21 век, в нашата малка държава? Отново ще припомня, че аз от политика не разбирам.Не политиканствам. Просто си говоря сама, пък и това си е моя блог и аз съм си единствения редактор. Ако нещо наистина ползотворно ни е донесъл прехода, то това е свободата да изразяваме себе си, както намерим за правилно и уместно. Но за това ще поговоря в някоя друга тема.
Днешните рицари не яздят коне, вместо това карат луксозни автомобили, черни . Нямат доспехи а костюми и вратовръзки. Техните Санчовци са едри мъже със слушалки в ушите и тъмни очила, наричат ги охрана.
И вместо да обикалят света в търсене на свободата, обикалят различните медии, да ни обясняват колко добре или зле живеем/според зависи дали са на власт/. Истината е, че някак не им вярвам. Трудно ми е, когато българинът живее добре само в петък вечер, когато е на маса сред приятелите си. И тогава започва да разказва за своите рицари.
За смелия, прогонен някога от церството на абсурдите цар- господар. Рицаря, който задружно верните му поданици го посрещаха с питака, сол и мед. С надежда, че той наистина след 800 дни ще извърши велики подвизи и народа му вече няма да гладува. Ще се сражава срещу злодеите. И хората му повярваха. Нещата си дойдоха на място след 800 дни. И по -рано. Да му е честита Рила. Обградена с телена ограда. Но за да не си кривя душата, по негово време и времето на Троината коалиция аз живеех добре. Имах работа и прилична заплата, над средната за страната. Над средната за София. Ако не ми изнасяше винаги имаше план Б, а работа се предлагаше на всеки ъгъл. Но когато нещата не се проминаха за хората извън столицата, на следващите избори, царският рицар яхна коня си и замина далеч. Впрочем както обича да казва един друг мой любим, но този път екранен герой- А бе, къде е Царя?
Последва някаква апатия на простия български народ. Обикновения българин, предпочете да се зарови в работа, с надеждата, че все пак трудът му ще бъде платен на реална стойност. Загледа се в новините по телевизията, в очакване на следващия спасител.
И той дойде. Супер Мен се превъплати в образа на Супер Бойко. Лъч светлинка, за простата българска душица. Та той им се стори обикновен и честен, като тях самите. Повярваха му. Дадоха отново аванс на доверие, с една единствена надежда, не искаха да бъдат вече най- бедната държава.
Вземайки дистанционното на телевизора, по всички канали беше той. Супер героят се движеше от телевизя в телевизия сочейки с пръст предишните управляващи. После започна великото откриване на ... на какво ли не. То не бяха магистрали, градини...
Няма лошо. Радвам се. То и без това пътищата ни бяха станали по- лоши отколкото е черния път пред къщата ми на село. Деца се раждат, нормално е да има и градини. За съм и с двете ръце за това. Но странно защо обикновеният българин никак не се чуства европеец? Ами как да е? Обикновеният българин днес не ви вярва.
Той гледа обявите за работа и вижда как всяка една още в 10 сутринта е разгледана от 1900 потребители. Гледа и заплащането 500-600лв. Но вероятно работата е в кв.Люлин, а той живее в жк.Дружба2. За да стигнеш от точка А- твоят дом, до точка Б- вероятната ти работа -трябва да се сменят поне два вида градски транспорт. По 1лв билета, та значи 4 лв на ден, за отиване и връщане. 6 дни /защото вече никой почти не работи на 5 дни седмично/ х 4лв са 24 лв х 4 седмици=96лв
Тези 96 лв са само за транспорт.
Да речем, че си купува хляб от 1лв това са още 30лв.
Квартира, ако е под наем, а той вероятно е- 150лв /това е в някакъв идеален случай/
Софийска вода- 50лв
Ток, парно -100лв
телефон- 50лв
минимален разход дневен 10лв , с които да пие кафе и да хапне докато е на работа-300лв.
Това прави 726 лв.Няма да споменавам, че този човек, все пак вечер не може да яде само хляб. Ще все някога ще трябва да си купи дрехи, обувки. Ще му се прииска да има интернет, кабелна телевизия, да си купи някоя книга, да отиде на заслужена почивка през годишния си отпуск. Ако е млад, ще му се доиска и дискотека. Та да речем, че за нормален живот на един съвсем обикновен българин са му нужни 1500лв месечно. От къде намира тези 900 лв отгоре е пълна мистерия. И колкото и да е тъжно вица е верен
"Срещат се президентите на Франция, САЩ и България.
Саркози: - При нас заплатата е 4000 евро, данъците като се извадят, получават се 3500. За живеене са нужни 2000. Къде отиват другите 1500 не ни интересува!
Обама: - При нас заплатата е 6000 долара, данъците като се извадят, получават се 5500. За живеене трябват 3000. Къде отиват другите 2500 нас не ни интересува. ...
Българския президент: - При нас заплатата е 600 лева, данъците като се извадят, получават се 500. За живеене трябват 1000. Откъде взимат другите 500, нас не ни интересува!"
А би трябвало да ви интересува. Защото тези хора имат праг на търпимост. Защото тяхното доверие вече се е изчерпало. Защото рицарите се появяват на всеки 4 години.
С техните супер сили и остри мечове.Ако държавата ни не е фалирала, то народа отдавна е във фалит. Защото, ако съседна Гърция в момента не може да си насмогне на масрафите, дори най- бедния грък е по- богат от обикновения българин от средната класа /ако има такава класа/ Защото за празниците , ако те похарчиха за Нова година 100-200 евро, ние харчихме с болка 50-100 лв. А българинът работи по 12ч на ден, 6 дни всяка седмица. Може и да танцува по масите и да пълни кръчмите, но той е беден. А истински рицари, тук отдавна няма

Църквата и християнското бебе родено ин витро

Може би никак не е редно да пиша тази статия. Все пак съм пра, пра внучка на свещеник. Пък и в рода ми има много хора, отдадени малко или твърде много на вярата в Господ и ако по неведоми пътища, стигнат до тази статия ще бъда отлъчена от разни големи семейни вечери, за дълъг период от време.
Но за да не ме разбирате погрешно, чела съм Библията много пъти, дори не знам колко. И колкото и да я чета, винаги има нещо ново за разбиране. И сега я прелиствам да видя къде точно и , в коя Божия заповед се забранява оплождането ин витро. Странно, няма такава. Дори намирам благословията "В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята"
Или българският синод, чете Библията , както си иска? Разни митрополити заклеймяват в момента най- разпространения начин да имаш дете. И говоря толкова смело понеже все повече мои познати създават, точно така децата си. Ако бяха две- три смейства, да, но вече дори им губя бройката. Аз нямам дете. Не искам, но някой ден ще ми се прииска. Не бих похарчила толкова пари, за да зачена ин витро. Просто имайки такъв проблем, по- скоро ще си осиновя дете, макар и това да е безкрайно сложна и оплетена мисия в нашата малка държава. Но това съм аз.
И ми се ще да попитам, кое по- точно дава право на тези хора да заклеймяват развитието на медицината? Дали, тези хора виждат болката в очите на бъдещите майки, губейки поредното бебе, защото рядко нещата се случват от първия път? Колко пъти точно се зарадваш и ...нищо? Аз мога да ви кажа, понеже съм я видяла. При това доста от близо. Видях как едно момиче плачеше, губейки второ бебе в рамките на три месеца. Виждах как болка, ярост, тъга и надежда се борят в нея. Виждах как всеки ден ходи в някой храм и със сълзи в очите се моли на Бог, този път, само този път да стане.
Тя не мечтаеше за пари, за власт, мечташе за бебе. След две години в ада, Бог чу малитвите и, тя получи своето бебе. Живо, здраво и нейно. С кафевите очи на баща му и нейната хитра усмивка.
Когато ми се обади в 7 сутринта да ми каже, че е родила, щастието в гласа и, то беше насравнимо. Да държи своето бебе в ръце, това компенсираше всяка инжекция с хормони, които сама забиваше в тялото си. Цялото притеснение, цялото пазен Всеки лош поглед на работодателя и, когато се налагаше да не е на работа. Низказаното отегчение в погледа на колежките и. Операциите и консултациите. Една усмивка, заличи всичката болка и тъга натрупана през годините.
И тя благодари на Бог. Тя ще кръсти своето дете в църква, то ще бъде християнин, който ще опита да възпита, според Божията воля. Ще го научи да пали свещ в храма и как да се кръсти, ще го научи да се моли. Да целува ръка на свещеника, който вероятно дори няма и да разбере, че детето срещу което се е обявил против,което е заклеймил, ще стои пред него, очаквайки да отхапе първото пърче от обредния хляб. Но то ще вярва, че не църквата , а Бог му е подарил този живот. Бог, който не чете Библията, както си иска.
"Чуй ни, милосърдни и всемогъщи Боже! Бъди милостив към нашите молби и си спомни Твоите наредби за умножаване на човешкия род.
Преблаги Боже, Ти си сътворил човека по Твой образ и подобие и, като си взел едно от ребрата му, създал си от него жена и си я дал на нашия праотец Адам, благословил си ги и си рекъл: "Плодете се и се множете и обладайте земята!" Погледни милосърдно на тези твои раби (казват се имената), които са свързани със съпружески съюз и просят Твоята помощ да им дадеш плод на утробата, за да раждат и възпитават чеда за вечния живот. Освободи ги от всяко свързване, от всяко злодейство и чародейство на сатаната и неговите слуги.
"Умилно Ти се молим, благоволи заради Твоя Единосъщен Син и заради Неговата Майка по плът преблагословената Дева Мария, заради молитвите на Светите праведни Йоаким и Анна, Захария и Елисавета, да се смилиш над тези твои раби (имената), които си съединил в брачно общение. Съживи утробата на тази съпруга, и им дай чеда, за да имат добри наследници на своя християнски дом за Твоя хвала и слава, със Сина и Светия Дух във вечни векове.Амин." отново от Библията

Предговор- без да се очаква скоро Епилог

Ако има нещо , от което г-ца Колчева нищо да не разбира, то това е политика. Вълнува я , колкото да знае , за кого и дали изобщо да отиде да гласува.
Впрочем, тя обичаше да разговаря с разни интелектуалци, да следи разни постове във фейсбук на различни обществени личности.
И понеже с днешна дата г-ца Колчева е със статус безработна, взе и да се подвизава в най- различни форумии да чете най- различни статии от до скоро неизвестни за нея автори. Такива, които вероятно няма никога да бъдат изучавани в училище.
Разказаха и най- различни и интерсни истории, които и се прииска да сподели. И понеже на г-ца Колчева не и се разваляше тематиката на първия и блог, реши да си направи втори.
Някой , в който да изкаже своята гражданска позиция по теми, които я вълнуваха или просто и бяха интересни. За нещата, за които си мисли докато пие своето първо кафе. Да резкаже интерсната история, която е чула и просто да си "постне " някое любимо литературно произведение, някой цитат или просто да си разсъждава върху разни безмислени истории, на някакви безмислени хора.
Та, Добре дошли, в обикновения ден, на обикновената г-ца Колчева, която обожава да си говори сама