Изведнъж в главата ми излиза образа на моя любим литературен герой Дон Кихот. За неговата вяра, че свободата е на върха на копието, не в салама както се казваше в една не толкова интересна реклама.
Имаме ли нужда наистина от рицари? Кои са истинските рицари в 21 век, в нашата малка държава? Отново ще припомня, че аз от политика не разбирам.Не политиканствам. Просто си говоря сама, пък и това си е моя блог и аз съм си единствения редактор. Ако нещо наистина ползотворно ни е донесъл прехода, то това е свободата да изразяваме себе си, както намерим за правилно и уместно. Но за това ще поговоря в някоя друга тема.
Днешните рицари не яздят коне, вместо това карат луксозни автомобили, черни . Нямат доспехи а костюми и вратовръзки. Техните Санчовци са едри мъже със слушалки в ушите и тъмни очила, наричат ги охрана.
И вместо да обикалят света в търсене на свободата, обикалят различните медии, да ни обясняват колко добре или зле живеем/според зависи дали са на власт/. Истината е, че някак не им вярвам. Трудно ми е, когато българинът живее добре само в петък вечер, когато е на маса сред приятелите си. И тогава започва да разказва за своите рицари.
За смелия, прогонен някога от церството на абсурдите цар- господар. Рицаря, който задружно верните му поданици го посрещаха с питака, сол и мед. С надежда, че той наистина след 800 дни ще извърши велики подвизи и народа му вече няма да гладува. Ще се сражава срещу злодеите. И хората му повярваха. Нещата си дойдоха на място след 800 дни. И по -рано. Да му е честита Рила. Обградена с телена ограда. Но за да не си кривя душата, по негово време и времето на Троината коалиция аз живеех добре. Имах работа и прилична заплата, над средната за страната. Над средната за София. Ако не ми изнасяше винаги имаше план Б, а работа се предлагаше на всеки ъгъл. Но когато нещата не се проминаха за хората извън столицата, на следващите избори, царският рицар яхна коня си и замина далеч. Впрочем както обича да казва един друг мой любим, но този път екранен герой- А бе, къде е Царя?
Последва някаква апатия на простия български народ. Обикновения българин, предпочете да се зарови в работа, с надеждата, че все пак трудът му ще бъде платен на реална стойност. Загледа се в новините по телевизията, в очакване на следващия спасител.
И той дойде. Супер Мен се превъплати в образа на Супер Бойко. Лъч светлинка, за простата българска душица. Та той им се стори обикновен и честен, като тях самите. Повярваха му. Дадоха отново аванс на доверие, с една единствена надежда, не искаха да бъдат вече най- бедната държава.
Вземайки дистанционното на телевизора, по всички канали беше той. Супер героят се движеше от телевизя в телевизия сочейки с пръст предишните управляващи. После започна великото откриване на ... на какво ли не. То не бяха магистрали, градини...
Няма лошо. Радвам се. То и без това пътищата ни бяха станали по- лоши отколкото е черния път пред къщата ми на село. Деца се раждат, нормално е да има и градини. За съм и с двете ръце за това. Но странно защо обикновеният българин никак не се чуства европеец? Ами как да е? Обикновеният българин днес не ви вярва.
Той гледа обявите за работа и вижда как всяка една още в 10 сутринта е разгледана от 1900 потребители. Гледа и заплащането 500-600лв. Но вероятно работата е в кв.Люлин, а той живее в жк.Дружба2. За да стигнеш от точка А- твоят дом, до точка Б- вероятната ти работа -трябва да се сменят поне два вида градски транспорт. По 1лв билета, та значи 4 лв на ден, за отиване и връщане. 6 дни /защото вече никой почти не работи на 5 дни седмично/ х 4лв са 24 лв х 4 седмици=96лв
Тези 96 лв са само за транспорт.
Да речем, че си купува хляб от 1лв това са още 30лв.
Квартира, ако е под наем, а той вероятно е- 150лв /това е в някакъв идеален случай/
Софийска вода- 50лв
Ток, парно -100лв
телефон- 50лв
минимален разход дневен 10лв , с които да пие кафе и да хапне докато е на работа-300лв.
Това прави 726 лв.Няма да споменавам, че този човек, все пак вечер не може да яде само хляб. Ще все някога ще трябва да си купи дрехи, обувки. Ще му се прииска да има интернет, кабелна телевизия, да си купи някоя книга, да отиде на заслужена почивка през годишния си отпуск. Ако е млад, ще му се доиска и дискотека. Та да речем, че за нормален живот на един съвсем обикновен българин са му нужни 1500лв месечно. От къде намира тези 900 лв отгоре е пълна мистерия. И колкото и да е тъжно вица е верен
"Срещат се президентите на Франция, САЩ и България.
Саркози: - При нас заплатата е 4000 евро, данъците като се извадят, получават се 3500. За живеене са нужни 2000. Къде отиват другите 1500 не ни интересува!
Обама: - При нас заплатата е 6000 долара, данъците като се извадят, получават се 5500. За живеене трябват 3000. Къде отиват другите 2500 нас не ни интересува. ...
Българския президент: - При нас заплатата е 600 лева, данъците като се извадят, получават се 500. За живеене трябват 1000. Откъде взимат другите 500, нас не ни интересува!"
А би трябвало да ви интересува. Защото тези хора имат праг на търпимост. Защото тяхното доверие вече се е изчерпало. Защото рицарите се появяват на всеки 4 години.
С техните супер сили и остри мечове.Ако държавата ни не е фалирала, то народа отдавна е във фалит. Защото, ако съседна Гърция в момента не може да си насмогне на масрафите, дори най- бедния грък е по- богат от обикновения българин от средната класа /ако има такава класа/ Защото за празниците , ако те похарчиха за Нова година 100-200 евро, ние харчихме с болка 50-100 лв. А българинът работи по 12ч на ден, 6 дни всяка седмица. Може и да танцува по масите и да пълни кръчмите, но той е беден. А истински рицари, тук отдавна няма
Няма коментари:
Публикуване на коментар